·          

• В  Левски „Три за щастие”
•  
• Автор: Мартина Карабова
  
  Георги Иванов започна третия си сезон в Левски в амплоа различно от това на футболист. През 2009/2010 той стана спортен директор дни преди началото на сезона, доведе със себе си Ратко Достанич, последва огромен провал, но Гонзо не беше основният виновник за него, просто Тодор Батков закъсня много със смяната на Велев и Боримиров, а след това нямаше нито време, нито възможност да се променя каквото и да е по състава.
• В същия този сезон се наложи Иванов да бъде и треньор за няколко месеца, в крайна сметка целта минимум(класиране в зона Европа) беше изпълнена.
• През 2010/2011 все още нямаше лиценз за треньор и затова назначи Ясен Петров, който да дава пресконференции и формално да заема този иначе престижен пост, но едва ли някой се е съмнявал кой е човекът в Левски, който решава всичко.
• Най-хубавото нещо в тези два сезона беше участието в Лига Европа през миналата година и като игра, и като резултати Левски се хареса на феновете, но за този отбор 2 години без отличие са си много, точно това беше и причината още с обявяването на Гонзо като старши треньор, той да заяви, че ако не направи отбора шампион ще напусне сам. В момента Левски не е това, което трябва да бъде, но има достатъчно време за да го промени.
  
  Георги Иванов може и да се прави на свръхчовек, но в крайна сметка не е нито Сър Алекс Фъргюсън, нито Моуриньо, въпреки че по изказванията му понякога може да си съперничи с тях по наглост, или по-меко казано по самоувереност. Ясно е, че всяко начало е трудно, ясно е че Гонзо ще прави грешки, но ако има човек, който да заслужава време и подкрепа, то това е той.
  Ако разгледаме трансферите, които направи в последните години ще видим една солидна група от футболисти, който никой не разбра какво правят в този отбор: Саша Симонович, Мирослав Антонов, Петер Петраш, Калин Шърков, Майкъл Тевия, Жанвион-Юлу Матондо….и т.н.
• Естествено има и точни попадения, достатъчно е да споменем само Гара Дембеле, но освен него поне според мен добри бяха и трансферите на Мюлдер, Грийн, Пламен Илиев, донякъде Даниел Младенов(най-вече заради мачовете в Лига Европа) и Иво Иванов.
• Като какви ще определим трансферите на Арс, Калво, Райков, Христов, Башлиев, Димов, Цветков и Старокин само времето ще покаже, но се забелязва една лоша тенденция, прекалено много футболисти дойдоха в Левски само за последните 2 сезона. Отбор не се гради за 2 седмици или два месеца… Гонзо ще има на разположение цял сезон за да го направи, без мачове в Лига Европа титлата става задължителна, а не спечелването и ще се счита за огромен провал. Само че ще е добре през това време в Левски да бъде изграден и стил на игра, защото в момента такъв няма.
• В крайна сметка голямата награда от това да завършиш на първо място не е някаква титла и награждаване, а правото което ще ти даде тази титла- шанс за влизане в групите на Шампионската лига или в нашия случай ако трябва да гледаме по-реално на ситуацията-групите на Лига Европа, само че за да бъдеш конкурентно способен там трябва да играеш футбол и то по възможност на доста високо ниво. В България няма да е проблем да побеждаваме без особени затруднения Видима Раковски, Монтана, Светкавица и т.н. Понякога ще има мачове, които ще се печелят не толкова с игра, колкото с характер, но ако не искаме и следващия сезон да отпаднем от Лига Европа след само две срещи, ще е хубаво освен характер да показваме и игра.
• Преди известно време Гонзо каза, че иска резултати сега, за разлика от някои други(Мъри), които правят планове за години напред. Надявам се, че Иванов има план поне до следващата година и дано той да е свързан с изграждането на един основен състав, който ако се наложи да бъде подсилен с един или двама класни играчи, а не още през зимата да се появят 5-6-7 знайни и незнайни герои, а да напуснат най-добрите.
  
  
• Едно нещо не може да му се отрече на Гонзо, той е мъж с характер и обича да печели, роден е за да печели. Няма съмнение в това, че ще направи всичко, което зависи от него за да види Левски на върха. Като футболист не се славеше с някакви невероятни футболни качества, но когато ставаше напечено и идваха важните мачове, той беше този който повеждаше отбора, кръвта и маската не могат да скрият лицето на големия лидер, дори напротив те се превърнаха в негов символ, точно заради това ние го боготворяхме, а феновете на други отбори винаги ще го мразят.
  
  
• След отпадането от Спартак Търнава за жалост и доста фенове на Левски се обърнаха срещу Гонзо, той определено има вина за загубата, но кой има моралното право да го съди само след 2 мача и то след всичко, което е направил и като футболист, и като мениджър за любимия ни отбор. Късата памет е един доста типичен за българите недостатък, но силната и безрезервна обич е най-ценното качество на Левскарите….сега не е моментът да се делим на фенове на Гонзо и на негови критици.
• Нещото около което трябва да се обединят всички Левскари е обичта към отбора, а този отбор е велик, имало е моменти, в които е падал, бил е на дъното, но винаги се е изправял и се е връщал на върха…….така ще стане и сега!
• Хората казват „трети път за щастие”… дано третият сезон на Георги Иванов-Гонзо като ръководител да донесе много щастие на Левскарите.